(Woman in Prayer, 1882, by Henri de Toulouse-Lautrec) Животът след смъртта

(Woman in Prayer, 1882, by Henri de Toulouse-Lautrec)

Животът след гибелта

╫ Най-добрата панихида за умрелите

Най-добрата панихида, която можем да създадем за умрелите, това е деликатният ни живот, битката, която ще водим, с цел да преодолеем слабостите си и да очистим душата си. Защото освобождението ни от материалните неща и от душевните пристрастености, като се изключи че облекчава нас, самите, облекчава и умрелите предшественици от целия ни жанр. Починалите усещат наслада, когато някой техен потомък е покрай Бога. Ако ние не сме в положително духовно положение, тогава страдат умрелите ни родители, отците, праотците от всички родове. Казват си: „ Виж какъв потомък имаме! ”, и им е мъчително. Ако обаче сме в положително духовно положение, тогава се радват, тъй като и те са съдействали да се родим, и Бог, по този начин да се каже, се задължава да им помогне. Тоест, това, което ще донесе наслада на умрелите, е да се подвизаваме да благоугодим на Бога с живота си, така че да ги срещнем в парадайса и да заживеем всички дружно във безконечния живот. Следователно струва си трудът да ударим по вехтия си човек, с цел да стане нов и към този момент да не вреди нито на себе си, нито на други хора, само че да оказва помощ и на себе си, и на другите, било живи или умряли.

╫ Молитвите и помените за умрелите

– Отче, могат ли подсъдимите мъртви да се молят?

– Идват в схващане и търсят помощ, само че не могат сами да си оказват помощ. Ония, които са в пъкъла, едно-единствено нещо биха поискали от Христа: да поживеят пет минути, с цел да се разкаят. Ние, които живеем, имаме време за смирение, до момента в който горките умряли към този момент не могат сами да подобрят участта си, само че чакат помощ от нас. Затова имаме дълг да им оказваме помощ с молитвите си.

Както утешаваме пандизчиите, когато им носим безалкохолно и така нататък, по този начин утешаваме и умрелите с молитвите и милостините, които правим за душите им. Молитвите на живите за умрелите както и панихидите са последната опция за помощ, която Бог дава на умрелите, до момента в който бъде осъществен последният Съд. След този съд към този момент няма да има опция да им се помогне.

Бог желае да помогне на умрелите, тъй като Го боли за спасението им, само че не го прави, тъй като е доблестен. Не желае да даде право на дявола да каже: „ Как го спасяваш този, откакто не се е потрудил? ” Когато обаче ние се молим за умрелите, даваме Му право да се намеси. При това Бог се трогва повече от молитвите ни за умрелите, в сравнение с за живите.

Затова и в Църквата ни има панихиди и коливо (обредно варено жито). Църковните панихиди са най-хубавият юрист за душите на умрелите. Имат мощ да измъкнат някоя душа даже от пъкъла. И вие, сестри, на всяка света Литургия правете коливо за умрелите. Житото има алегоричен смисъл. „ Сее се в тление - възкръсва в нетление ” (1 Кор. 15:42), се споделя в Свещеното Писание. Някои в света ги мързи да сварят малко жито и носят в църквата стафиди, курабии, всякакви сладки, с цел да им чете свещеникът. А там, на Света Гора, виждаш по какъв начин даже и старци на всяка света Литургия вършат коливо и за умрелите, и за чествания светия, с цел да получат благословението му.

– Отче, тия, които са умряли по-отскоро, по-голяма потребност ли имат от молебствия?

– Ами когато някой влиза в пандиза, не му ли е по-трудно първоначално? Да се молим за умрелите, които не са угодили на Бога, с цел да направи Той нещо и за тях. Особено когато знаем, че някой е бил безмилостен (искам да кажа, когато е изглеждал безмилостен, тъй като може да си мислим, че е бил подобен, само че в реалност да не е бил) и е водел грешен живот, тогава доста да се молим, да го поменаваме в светите Литургии, да поръчваме да служат четиридесет Литургии за душата му и да даваме лепта на бедните за спасението на душата му, с цел да се молят бедните: „ Бог да го елементарни ”, така че да склони Бог и да го помилва. Така каквото не е правил той, да създадем ние за него. Докато в случай че някой човек е имал добрина, даже и животът му да не е бил правоверен, тъй като е бил доброжелателен, с малко молебствия получава огромна помощ.

– Отче, умрелите, които нямат никого, който да се моли за тях, получават ли помощ от тези, които се молят изобщо за всички умряли?

– Разбира се, че получават помощ. Аз, когато се апелирам за всички умряли, виждам в съня си родителите ми, тъй като намират разтуха в молитвите ми. Всеки път когато служим в колибата ми света Литургия, върша и общ помен за всички умряли, апелирам се за царете, за архиереите и така нататък, а най-после споделям: „ И за всички, чиито имена не бяха упоменати ”. Ако от време на време не се помоля за умрелите, тогава умряли познати се явяват пред мен. Видях цялостен пред себе си един мой родственик, който беше погубен във войната. Това стана след светата Литургия, по време на помена с коливо, тъй като не го бях записал измежду имената на умрелите, тъй като беше поменат на Проскомидията с героичен починалите. И вие на Проскомидията не давайте да се поменават единствено имена на заболели, само че и имена на умряли, тъй като умрелите имат по-голяма потребност.

Избрано от: „ Смъртта и бъдещият живот “ („ За фамилния живот. Слова Том 4 “), Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф “, Света Гора - Атон, 2006 година
Картина: Woman in Prayer, 1882, by Henri de Toulouse-Lautrec; chinaoilpaintinggallery